PUSHKIN & PLYSHKIN
A Box with a Bit of Love




ННаско Х. носеше малка смърт в сребърна кутийка за енфие в джоба на двуредното си черно сако с висока яка. Подари му я висок бедуин на пристанището в Маракеш, докато Наско Х. безцелно скиташе из Средното море на безвремието. Имаше дни, в които капакът на кутийката бе гладък и тъмен като сребърно огледало, в други върху него неочаквано се появяваха изображения на момиче в градина с праскови, прелитащи лилави пауни и един незапочнат сън.

Често пъти Наско Х. отваряше кутийката и съзерцаваше спящата малката смърт, ухаеща на ярост и безкомпромисна добродетел. Беше тъмнозелена, блестяща, девствена и мигновена. Под главата й Наско Х. бе положил дафинов лист от Корфу, а върху тялото й бе наметнал тъмното си желание.

Клепачите й трептяха като стрелка на компас в свят без магнитни полюси. В такива моменти Наско Х. вдигаше глава, гледаше бавното небе, което съпровожда всеки мъж при неговото второ плаване, и знаеше, че след известен брой години, няколко предполагаеми дни и един възхитителен миг ще срещне в Амстердам Грейс Семич, след която всички спомени щяха да имат дом.

Тя имаше дълъг нос, плъзгащо се из въздуха тяло и тъмна бенка над лявата устна. Появи се на вратата на бара с развято манто и Наско Х. мигновено разбра, че това е милостта на Господ. След няколко часа той изгуби


bushmills
Loading..